she's the giggle at a funeral

 
Офелия би искала да каже, че бедите я намират сами, но тя винаги ги създава. Миньончето е писък в тишината, разговор за секс с монахиня, кървава пържола на веган протест, траур на сватба и кикот на погребение. Нищо няма логика, подобно на жълтата маслена поя, нанесена плавно върху лявата й буза. Сприхава, подобно на малка фея, изгубила не само нежните си крила, но разума си. Отгледана е от артист и художничка, попивайки целия ексцентризъм, на които те са способни. Богатството си наследява от тях, макар то да намалява ден след ден, в резултат на нелепите й решения. Нищо в живота на Офелия няма смисъл, логика - тя е изцяло и напълно потопена в светлината на несъществуващ прожектор, изкарващ наяве цялата й театралност. Нещо тъмно, но и нещо детинско, вечно се борят зад светлите й очи. Мислите й никога не я оставят сама. Този бонбон със сигурност е горчив за повечето.