Когато приключи, слънцето вече бе на път да изгрее; бледнеещ лъч, пробождащ сумрачното платно нощен пейзаж. Миризмата на почистващи препарати сякаш се беше преместила за постоянно да обитава ноздрите ѝ, да пълни белите ѝ дробове. Цялото тяло я болеше — крайниците ѝ бяха изтръпнали, а мускулите ѝ сякаш трепереха в резултат на продължителното усилие.

Професионалистите винаги си задаваха фундаменталния въпрос: какво довежда човек до подобно деяние, що за човек изобщо извършва нещо подобно? Убедени бяха, че поведението е отражение на личността. Че разковничето много често се крие в детството, че всякакви търкания с майчинската фигура са още една точка за отбора на фройдистите.

На сцената, върху която се разиграваше нейното детство, нямаше нищо кой знае колко необичайно. Поддържащите актьори — в лицето на родителите ѝ — имаха периодични появявания и някоя друга реплика от по-ключово значение за развитието на сюжета. Майка ѝ беше главен готвач в прочут ресторант, който сама бе издигнала от нищото; изморителните ѝ смени бяха просто част от затвърдения репертоар и я принуждаваха да пропуска някои важни сцени като Коледа. Баща ѝ се опитваше да компенсира някак за липсата, но и неговото време под прожекторите беше ограничено — основният недостатък на персонажа му бе амплоато на главен прокурор, но в равносметка служеше като изключително подходяща завръзка.

Мога да се справя по-добре. Това до известна степен бе нейният modus operandi. Повтаряше си го като мантра, докато разглеждаше докладите от поредното дело, с което се беше заел баща ѝ — неговата безспорно причудлива версия на приказки за лека нощ (в негова защита, игрите до изтощение или триковете с топло мляко не успяваха да приспят дъщеря му, която постепенно се развиваше в най-големия инат на света и едва ли не притежаваше вроден нюх за вечната загадка whodunit).

Аз ще се справя по-добре, уверяваше се тя при всяка пропусната семейна вечеря, при всеки забравен рожден ден, при всяка безсмислена кавга, родена от нещо дребнаво и маскираща действителното болно място.

Мога и по-добре, предъвкваше тя като урок за наизустяване, докато прехвърляше социалните профили на настоящото си гадже, в опит да разбере какво (или кого) го възпрепятства да отговори на съобщенията ѝ—— и пропъждаше копнежа да прерови телефона му при следващата удобна възможност.

Аз съм по-добра, напомняше си, докато развеждаше поредната двойка из поредния пищен имот.
Никога никой не отбелязваше, че като че ли долавя миризмата на белина; винаги всички бяха възхитени от усещането за уют.
Впечатляваха ги тишината и покоя на обекта, за които брокерката от първа ръка гарантираше.