Error.

-А ти кой си когато никой не гледа?-Устните му се размърдаха, образувайки дяволска усмивка, отразена в слънчевите очила на джентълмена насреща му. Въпрос, който на пръв поглед изглеждаше напълно безобиден, ала придружен със снимките, които Финикс метна на стъклената масичка между тях, ставаше опасен , изискващ мигновен и непоколебим отговор.
-От къде имаш това?-Изплю през зъби, докато лицето на мъжа пламна в червено от срам и гняв.
-Задаваш грешния въпрос. Къде ще отидат е това, което трябва да те интересува! Но кой съм аз да ти давам насоки..."едно разглезено богаташче"..-Имитира пренебрежителния начин, по който го посрещна по-рано. Увереността на Валенси се беше стопила до нула. Той бе подценил Финикс, всички го правеха, само, за да бъдат опровергани по-късно. Само, че стигнеше ли до този момент-нищо не можеше да им помогне. Фотографиите вече бяха изпратени до Таблоид номер 1 в града и само след няколко часа, когато Слънцето излезе над хоризонта, целият град щеше да види голия испанец, на колене, вързан с каишки и воден като куче от две мацки в един от онези долнопробни бордеи. Всички инвеститори щяха да се оттеглят и тогава Фин щеше да им даде много по-добра оферта, в която да вложат парите си. Каква беше тайната му? Той притежаваше "Лисицата", бар за избрани клиенти от висшето общество. Място, на което се сключваха сделки за милиони. Зад неговото прикритие оперираше семейния бордей, изключителна нетипична традиция, предаваща се на следващите поколения още от 19 век. Никой не знаеше кои са собствениците, как наемат момичетата, къде се намира мястото. То бе достъпно само за избрани клиенти, част от висшето общество, а Фин го бе превърнал в своето тайно оръжие. Самият той ненавиждаше бизнеса, но той бе необходимото зло, което държеше Веспер на върха на хранителната верига. Той и нелегалния хазарт, който се въртеше в подземията на "Лисицата" .
Стените на Лувъра не бяха пълни с толкова история, колкото тези на "Fox".
А Фин почти бе забравил времето, през което мечтаеше да избяга от влиянието на фамилното си име, да се откъсне от греховете, които му носеше и да живее необезспокоения си бохемски живот някъде, където виното течеше като вода, а единствения шум бе породен от разбиващите се океански вълни.
Онова момче, което живя известно време в мечтите му започна да губи очертанията си още с първата сделка, която сключи с Дявола. Техният брой нарасна до толкова, че вече двамата можеха да се считат по-скоро са съдружници. Просто защото е лесно да поемеше по вече отъпкания път, дори той да води до едно особено горещо място (и тук не става въпрос за някой екзотичен остров).
Heavy is the head that wears the crown, especially when it's on fire.