saturn yves| firefighter| 24 | fc:oliver stark | free

24
Пожарникар
Отличителен белег: Родилно петно на дясното слепоочие.
FC: Oliver Stark - semi flexible
Важно: Героят се очаква да има любовна връзка с Силвиан. Моля, ако има заинтересовани от него и искат промяна или нещо друго относно героя: драснете ЛС, ще се радвам някой да го осинови.

Странното беше, че първото нещо, което го питаха на среща е дали вярва в хороскопи. Сатурн винаги трябваше да се засмее и да измисли подходяща шега, с която да отклони въпроса, защото, когато ти задават този въпрос N-ит път в животът ти, се изхабяваш откъм остроумни закачки още в първите десет пъти. И не, за протокола, Сатурн не вярваше в хороскопи. Но вярваше в протоколи, защото след всеки пожар и инцидент, трябваше да попълва такъв.  Имаше някаква скрита ирония, че беше пожарникар, а бе кръстен на ледена планета. Всъщност, като се замислеше, целият му живот беше някакъв сарказъм, разказан все едно от Кърт Вонегът. Имаше кървища, много мръсни сцени, безгранично количество цинизъм – с две думи, всичко, от което един треторазреден екшън филм се нуждаеше. В известен смисъл Сатурн имаше чувството, че някой начеващ, в занаята сценарист пишеше пълни безумици в претъпкания си, лосанджелистки апартамент, а силата свише надничаше в черновата и плагиатстваше, създавайки безсмислицата, което той наричаше живот.

Теорията му се потвърди, когато в едно безветрено утро на ноември, в забутан, дъблински квартал избухнал малък пожар. Циничната му келтска натура започна да си измисля какви ли не почти расистки шеги, защото, въпреки, че живееше в Ирландия откакто беше чукнал 10, все си  беше шотландец. Дори беше обличал килт пет-шест, пъти в живота си. Не можеше да свири на гайда, но пък обичаше уискито.  
Та, сирените покрай него ревяха като сукалчета, а той се смееше под носа си на новия виц, който беше измислил за леприконите, както обичаше да нарича ирландците.

Алената кола спря пред схлупена двуетажна къща в търговско-жилищен квартал, от онези, в които домовете помещаваха малък магазин на първият етаж и тясно пространство за живеене на втория. От педантично лъснатите прозорчета на магазина се процеждаше рехав дим, а пред него стоеше неприлично висок мъж с коледен пуловер. Сатурн почти се обиди на твореца, че той не го беше създал толкова дълъг. Все пак леприконите трябваше да са дребни и тантурести, а този тук мязаше повече на пожарен шланг, отколкото на фолклорно същество.